Представяме ви няколко заглавия, които ни припомнят значими исторически личности или събития в нашата история. Разказват ни за подвизи и падения. Предават ни уроците от миналото, за да изградим по-добро бъдеще.

1. „Див огън“ от Анчо Калоянов

„Див огън“ разказва за мъжете на село Ченге, водени в сраженията през Балканската война от Йордан Йовков. А на 9 юни 1923 г. стотина от тях тръгват към Провадия и Варна, за да защитават властта на земеделците. Черната вест от Ньой през 1919 г. в Ченге е изпреварена от смъртоносна епидемия по децата. И селото се възправя срещу нея, въоръжено с лечителската сила на изкуството на един зограф по принуда. И със завещания от дедите „див огън“, придобит от триене на дърво о дърво и наричан още „Божи огън“.

2. „Калуня – Каля“ от Георги Божинов

Единственият роман на Георги Божинов, забравеният шедьовър за Априлското въстание „Калуня-каля“, излиза през далечната 1988 г.

Новото издание на „Калуня-каля“ ще върне Георги Божинов в българската литература и ще пренареди челото й. Защото Георги Божинов е един от най-големите български писатели.

Мога да сравня „Калуня-каля“ по писателско майсторство с „Татарската пустиня“ на Дино Будзати или с „В очакване на варварите“ на Нобеловия лауреат Дж. М. Кутси. А по надникване в народния етос и разломите му – единствено с „Железният светилник“ на Димитър Талев.

Деян Енев

3. „Поп Богомил и съвършенството на Страха“ от Владимир Зарев

В романа се описва приключението на една велика българска ерес – не само на нейното духовно преселение до ума и сърцето на човека, но и разпространението й през пространството и времето, докато завладява цяла Западна Европа. Вдъхновените от нея еретици в Италия са наричани катари, във Франция – албигойци, а в Англия – бугри. Богомилското учение мощно повлиява върху развитието на цялата европейска цивилизация, на религиозната догматика, върху възникването и процъфтяването на Ренесанса. Написана с много въображение и пределна поетичност, „Поп Богомил и съвършенството на страха“ е книга, която може да бъде четена и като исторически, и като приключенски, и като философски роман, но също и като постмодерен епос и мистерия.

Каква е ролята на Умберто Еко в това интересно повествувание? Отговорите на тези и множество други въпроси ще откриете в удивителния роман на Владимир Зарев.

4. „Пътеписи за душата на България“ от Ивинела Самуилова

„Пътеписи за душата на България“ не е просто пътеводител. Всеки разказ за пътешествията на авторката до различни кътчета на страната носи дълбоко послание. Неочакваните срещи по пътя, поетичното преживяване на природата, провокативният поглед към историята, задълбоченото вникване в традицията, споделените съкровени мисли и искрената емоция ни повеждат към дълбините на душата на България.

Поднесени увлекателно, затрогващо, но и с типичния за авторката свеж хумор, петнайсетте истории завладяват, вдъхновяват за пътешествия и разпалват любовта към родното.

5. „Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски“ от Неда Антонова

Ето какво споделя Неда Антонова за романа:

Мисля, че всеки български писател се е изкушавал от личността и делото на Апостола. И ако някои от нас се решават да разкажат за него, то е, защото не са имали достатъчно ясна представа с какво се захващат. Избрах за своя гледна точка нещо толкова интимно като любовта, защото вярвам, че какъвто е в любовта си човекът, такъв е той във всичко останало. Влюбеният е като унесен в песента си славей: отвсякъде беззащитен и във всичко истински. Като току-що сътворен: първообраз на човечеството.

Първоначалният замисъл предвиждаше съвсем друга посока на разказа, осъществен чрез други герои. Но типично женската ми склонност към ровене в подробностите ми помогна да открия и струпам на едно място няколко дребни детайли, които, разположени във времето и в контекста на историческите събития ми дадоха възможност да открия, че Левски не е убиец, за какъвто го смятат много специалисти и че ние като народ нямаме никакво основание да го клеймим, а още по-малко да му оказваме нашето великодушие и историческо снизхождение, прощавайки му този грях, защото „такива били тогавашните времена”. Изпитах дълбока и светла радост. И няма да престана да повтарям: Апостолът ни не е убиец!

Още вдъхновяващи книги за българската история и традиции може да видите тук: