„Тайната на вила Алба“ ни пренася в малкото градче Джибелина, разположено на остров Сицилия, което през 1968 г. бива унищожено от мощно земетресение. След унищожението, жителите му вземат решението да не възстановяват градчето, а да си построят ново в близост до разрушеното. Авторката много умело е вмъкнала бедствието, за да ни представи една силна и въздействаща история, обвила в себе си красива мистерия и истинска любов. И все пак местата и събитията в книгата са комбинация от реално и измислено.

„Наоколо няма жива душа. Сами сме, двамата с Енцо – насред хълмове и скали. Тук-там някое оцеляло от земетресението старо маслиново дърво протяга възлестите си крайници към избледняващата светлина на небето. Руините на Джибелина зад нас чернеят като рана в кървавочервеното небе. А мракът настъпва.“

            Няколко месеца след земетресението Айрин и Енцо решават да се завърнат в семейната вила „Алба“, но по пътя колата им се разваля. Енцо решава да отиде за помощ, но връщайки се обратно, установява, че Айрин я няма. Трийсет и пет години по-късно, няма и следа от нея. Никой не знае дали е жива или мъртва. Точно тогава журналистът Мило Конти започва свое разследване. Търсещ сензация и известност, той обявява, че знае какво се е случило с Айрин и е готов да разкрие истината за това в телевизионен ефир. Конти е убеден, че Енцо е убил Айрин. Но това ли е истината? Четейки романа подозренията ми попадаха върху всеки от богатата италианска фамилия Боргата, както и върху сицилианската мафия.

            Дъщерята на Енцо от първия му брак – Мадалена, е силно притеснена за здравословното и емоционално състояние на баща си и търси помощ от приятелка от детинството, която е бивш детектив. Истината трябва да се разкрие бързо, защото разполагат с четири дни до живото предаване на Конти. Ейприл започва свое собствено разследване и лека-полека подрежда пъзела от живота на семейството, открива какво всъщност се е случило с Айрин и нейната дълбоко пазена тайна, преобърнала съдби.

„Той доближава ножа още повече, толкова, че острието докосва кожата на бузата ми. Очите му блестят, оголил е зъбите си. Извиквам и се отдръпвам назад и в следващия миг той се обръща и забива ножа в портрета, моя портрет, този, който поръча на художник за рождения ми ден. Нахвърля се върху картината толкова настървено, вдига ръка и забива ножа в платното отново и отново, че ми се струва, че чувствам болката от раните върху образа си. Сякаш съм свидетел на собственото си убийство.“

            „Тайната на вила Алба“ е роман за хората и тайните, които всеки от нас крие. Роман за тайните кътчета на сърцето, заключени дълбоко в нас и пазещи ценните и съкровени мигове на душата.

„Когато вечерта беше топла като тази и мракът на нощното небе се виждаше през прозорците, човек лесно можеше да се почувства в плен на историята на вилата, да чуе стъпките на поколения от семейство Боргата, живели и умрели тук, да си представи как са вървели към стаите си, как са спели, как са се миели, как са се молели, как са се любели. Ейприл почти ги чуваше, почти долавяше шепота им, смеха им, тъгата им, осъзнаването, че те няма да са тук вечно, а вилата ще я има. Опита да си представи какво е усещането да принадлежиш на такова място, да бъдеш част от семейство с дълга история. Не можа.“


Автор на текста: Лора Лазарова, книжарница "Хермес" - Стамболийски