Количка 0
0,00 лв.

България в потури, но с цилиндър - преработено и допълнено издание

От: Петя Александрова

Налично на склад – доставка между 1-5 дни
SKU
201062304
19,95 лв.

Книгата на Петя Александрова включва 65 истории, свързани с културно-политическия живот в България през XIX и XX в. Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Соня Змеица... Включени са и пиперливи любовни истории, скандални подробности и опити за самоубийство, провокирани от болезнена ревност...

Петя Александрова е позната на българския читател със своите стихосбирки и книги с любопитни истории от нашето минало, както и с множеството сборници с детски приказки и стихове. Носител е на Наградата на Министерството на образованието и науката „Петко Р. Славейков“ за цялостно детско творчество, Националната награда „Константин Константинов“ за принос в детското книгоиздаване и на много други. Нейни произведения са включени в училищните читанки, а стиховете ѝ са преведени на английски, полски, румънски, руски, словашки и турски език. 

Книгата на Петя Александрова включва 65 истории, свързани с културно-политическия живот в България през XIX и XX в. Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Соня Змеица... Включени са и пиперливи любовни истории, скандални подробности и опити за самоубийство, провокирани от болезнена ревност...
Текстовете не само засягат интимния живот на видни личности, но и проследяват интересни факти от родния бит, култура, обичаи, навлизащите в страната ни новости, като появата на литературните салони, на плажа като „мода“, на велосипеда като превозно средство и др., както и проблема с възприемането им от страна на българите.
Историите са поднесени с много любов, малко тъга и разбира се, с изключително фино и ненатрапчиво чувство за хумор.

 

 

 

 

Повече информация
ISBN 9789542621683
Тегло 0.220000
Издател Хермес
Корица мека
Размери 14,2х21
Брой страници 392
Дата на издаване 2024 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:България в потури, но с цилиндър - преработено и допълнено издание
Вашият рейтинг

НА ПЪРВИЯ БАЛ НЯКОИ ДАМИ ВАЛСУВАЛИ ПО ВЪЛНЕНИ ЧОРАПИ

 

Някога, някога, чак в далечната 1880 година, по-точно – на 8 януари, княз Александър Батенберг организирал в двореца си в София новогодишен бал. Князът за първи път бил далече от семейството си и искал да пренесе на българска земя малко от блясъка, сърдечността и веселието на дома си. Можем само да се досещаме каква паника, възбуда и суматоха е предизвикала идеята, особено у дамите, жени на министри, на висши чиновници, на банкери, на дипломати, на офицери. Повечето от тях нямали подходящи тоалети, а нали към тях трябват и аксесоари – обувки, чанти, шапки, бижута... Мъжете, както е било винаги, се контели по-лесно: фрак или смокинг, жилетка, бяла риза с колосани ръкавели, цилиндър или бомбе... Е, може и бастун с инкрустирана дръжка, но не е задължително.

Един наблюдателен участник в събитието не без присмех твърди, че на този първи бал жените пристигнали облечени в кафяви, черни и морави рокли от плюш и тежко кадифе – свалено сякаш от прозорците на някой букурещки локал, т.е. евтино, грозно и дори вулгарно. Друг заявява, че роклите ги бивало, но с обувките работата била смехотворна. Някои дори били без бални обувки, а под луксозните скъпи рокли, изписани от чужбина или направени от местна шивачка, се виждали домашно изплетени вълнени чорапи! Като се знае колко кални и неравни са били някога дори главните улици на столицата (всички ходели с галоши!), никак не е чудно, че дамите са предпочели да бъдат по чорапи на лъскавия паркет. Ден преди бала князът помолил съпругата на английския консул – госпожа Ласелс, да даде уроци по „лансие“ (бален танц) на поканените гости, т.е. имало е нещо като репетиция. Можем само да се чудим дали другите бални танци – валс, полка, кадрил, руска мазурка... са били познати и откъде?

Балната зала била осветявана от лоени свещи, сложени в бронзовите полилеи и в изящни свещници, но според присъстващите пак било полутъмно. Голяма новост – украсена елха, за която някои са се произнесли с недоумение: „да се вкара вкъщи цял чам...“, т.е. що за глупост и приумица? Присъствали 116 души, от които само 23 жени. Оркестърът – от чешки музиканти. Естествено, балът бил открит от княза, който танцувал с г-жа Марионка Бурмова, съпруга на Тодор Бурмов, първия министър-председател на България. Константин Иречек отбелязва в спомените си, че лакомствата в бюфета били унищожени с баснословна бързина и с „пристъп“. Имало студени ястия и плодове, сладкиши, шампанско и бургундско вино. Виенчанинът Иречек, човек на етикета и тънкото възпитание, присмехулно разказва, че Х. излапал цяла щука, а У. ядял с ръце... И че употребил част от времето си на бала, за да учи други двама как се яде на такива места. Между другото, обобщава: „На някои им личи, че доскоро са носили фес“. На този първи бал било шумно като на ориенталски пазар – дрънчене на офицерски шпори, женски кикот, политически разговори на висок глас, даже музиката се чувала лошо... Когато князът се оттеглил в три часа, всички се хванали на хоро и... счупили на едно място паркета.

Новогодишните балове станали традиция за софийския елит и много скоро се прехвърлили от двореца във Военния клуб – отначало в стария, на „Московска“, а после в новия, който познаваме и ние. Казват, че цар Фердинанд толкова го харесвал, че прекарвал повече време в клуба, отколкото в двореца. Там разполагал не само със собствена ложа, но и със тая за отдих и тоалетна към нея. Злоезичници твърдят, че през тайна врата на втория етаж посрещал в стаичката си и гости, главно дами. Според единодушното мнение на хроникьорите, с времето баловете станали по-бляскави и съвсем по модела на руските, виенските и парижките – като се почне от луксозните покани, от лакеите с лъскави ливреи и шамбеланите с позлатени дрехи, които посрещали дамите на входа и им поднасяли свежи цветя... И се стигне до топовните гърмежи в 12 часа, до гвардейския полк, който свири „Шуми Марица“, до приветственото слово на царя. Даже и бюфетът, твърдят очевидци, станал по-богат като че ли, та българинът не се нахвърлял така лакомо да яде и да пие. Любопитна подробност – след котильона (френски танц по двойки, където един е водач и може да отстранява другите, които бъркат такта) дамите получавали за спомен малки подаръчета – гривна, ветрило, кутия за бижута, закупени от странство, които са били повод за оживени коментари и задушевни женски приказки месеци наред след бала. Повече от ясно е, че обикновените люде не са имали възможността да присъстват на дворцовите балове, а и откъде толкова скъпи тоалети... Затова пък вестниците подробно информирали за всичко интересно – кой как е бил облечен, с кого е танцувал, с какъв файтон или ландо е пристигнал... Нищо не било изпускано от внимание, дори дребничкия факт, че еди-коя си г-жа помолила княза да ù помогне да махне заплетените в буклите ù панделки, явно надявайки се на нещо повече...

В скоро време новогодишни балове – с елха и без елха, с маски и без маски, започнали да се правят и на други места в столицата. Инициатори били например офицерите или някаква професионална организация, задруга, корпорации и дружества. Според Георги Каназирски-Верин в някои подходящи „салони“ почнали да се организират литературно-музикално-танцувални вечеринки с платен вход, които продължавали цяла зима. Верин ни е оставил един живописен разказ за такава вечеринка, при която в залата можели да се видят дами с преправени за целта венчални рокли, жени с „вакарелски сукмани“, бабички с шамии (дошли да наглеждат щерката да не кривне от правия път), и „шансонетки“ с предизвикателни блузки и подкъсени поли... В паузите слуги размахвали метли и прахът правел дишането невъзможно. А на бюфета се поднасяли гевреци, семки и фъстъци, бяло сладко и локум, червена и жълта „лимоната“... Както и наливна бира в чаши, изплаквани набързо в една кофа наблизо.

Хумористичен разказ за новогодишен бал в „Славянска беседа“ ни е оставил и писателят Алеко Константинов. От него ни става ясно, че нерядко подобни празници почвали с леене на шампанско и свършвали с „вадене на шашки“ и трошене на посуда и столове в нечии пияни мъжки глави. Научаваме и нещо друго – на баловете се организирали лотарии с дребни битови вещи или подарени от някого предмети на изкуството. Събраните суми се използвали за сиропиталища или родолюбиви инициативи, свързани с благоустройството на града.