Димитър Мантов

Димитър Мантов е роден на 13 октомври 1930 г. в село Босилковци, Русенско, в семейство на учители. По-късно баща му става адвокат. Докато учи в гимназията в село Полски Тръмбеш, Димитър редактира младежките литературни списания „Млад творец“ и „Пролет“. През 1952 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като адвокат, журналист в различни издания, издател. Изпод перото на Димитър Мантов излизат над шейсет книги: романи, очерци, документални повести, сборници с пътеписи. През целия си живот писателят остава запленен от българската история. С романите си „Калоян“, „Княз Борис I“, „Иван Асен II. Цар и самодържец“, „Царпетрово време“ и много други той обрисува най-светлите мигове от многовековния път на българите, борбата им за национална идентичност и проявата на силна душевност. Романизираните биографии на Христо Г. Данов, Добри Чинтулов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков не само щриховат портретите на обичани фигури от литературния ни свят, но и задават контекста на стремежа на народа ни за книжовно и културно израстване. Наред с останалите си произведения Димитър Мантов издава и книги за млади читатели: „Хан Крум“, „Аулите на хан Омуртаг“, „Размирна година“, „Хайдути шетат по море“, „Ястребът“, „Приказки за празници“ и др. Интересът на писателя към националната кухня намира израз в многобройните книги, в които помества хиляди традиционни български рецепти. Димитър Мантов умира на 29 юли 2008 г. в София.