Александър Цанков

4.    АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ ЦАНКОВ - 17 АВГУСТ 1933 Г.

Свикал събрания в окръжните центрове, Цанков се подготвя да проведе такива и в Пазарджишкия край. Това е предизвикателство, защото споменът от разправата със Стамболийски и неговите привърженици е жив и болезнен. В Славовица и околните села са избити 23-ма активисти на Земеделския съюз. Между тях са братя на Стамболийски и селският свещеник. Мълвата, че Цанков свиква събрание в село Въдене, предизвиква земеделските среди. В Пазарджик, Пещера и Кричим се провеждат събрания за подготовка на контраакция.
Земеделските фактори сочат опасността и поясняват, че Цанков създава охранителни групи, които напомнят на Хитлеровите шурмови отряди. Те питат допуснат ли е „лудия кон на Цанковото движение да препуска безнаказано по злочестната ни земя?” . Оприличават го на луд гидия, който блъфира върху „истински отчаяните тълпи” . През 1932 г. (на 14 юни) в Славовица става грандиозен събор. Изравят костите на избитите мъченици. Михаил Геновски публикува потресаващи щрихи. „По-кървавите следи на Стамболийски”, които разпалват жаждата за мъст.
Събранието в с. Лъджене (днес Велинград) е насрочено за 20 август 1933 г. Седмица преди това Цанков пристига в с. Чепино - баня за почивка. Настанява се във вилата на свой съпартизанин, близо до природното чудо Клептуза. Дните и нощите през август тук са приказни - въздухът е натежал от аромати и наситен с прохлада.. Направо земен рай. Вельова баня и другите извори са благодат. Александър обича този край. Той има право на почивка и отдих. Цяла година е кръстосвал страната като апостол и мисионер.
Сутрин излиза на разходка. Отправя се към Балкана. Но и противниците не спят. Те го посрещат с викове „Убиец!”, „Кръволок!”. Той е свикнал с тези прояви и това не му прави впечатление. Опонентите създават настроение срещу предстоящото събрание.
Денят е 17 август 1933 г. Цанков излиза на разходка. Отпред върви единият охранител, зад него - другият. Той е в средата с кучето си. Изминават половин километър и навлизат в дефилето. Часът е 7,15 сутринта. От гората се показва мъж на средна възраст и с каскет - така твърди Цанков - и хвърля от разстояние 20-30 метра две бомби „Одрински”. Те изтрещяват със сила и осколки от едната се забиват в ръката на единия от охранителите.
Вбесен и разтревожен, Цанков се връща в Чепино и от общината алармира Дирекцията на полицията, предупреждава и местния полицейски пристав. За инцидента е оставена и следната записка: „Тази сутрин, когато г-н Цанков бил на разходка вън от с. Чепино, на неколкостотин крачки, с охраната си, към 7 и 15 часа излиза от гората едно лице и хвърля две бомби срещу тях. И двете експлодират. Ранен е леко само един от охраната му. След хвърлянето на бомбите лицето побягва в гората. Охраната на Цанков го преследва, обаче лицето се загубило в гората. Г-н Цанков моли г-н директора да изпрати агенти от дирекцията, които да поемат издирването” . Още тук опонентите поставят въпроса защо Цанков не е пуснал кучето срещу атентатора. Цанков отговаря, че не е направил това, защото се опасявал да няма и други нападатели и затова решил с бърз ход да се завърне.
Директорът на полицията нарежда на груповия началник Анастас Поптодоров да заминe веднага, заедно с четирима агенти, за Чепино. Едновременно с това звъни на пловдивския областен управител Дуров и дава заповед и той да тръгне с всички агенти – общо седем души, за Чепино. Групата от София пристига в 5 часа следобед. Тази от Пловдив я изпреварва и в 13,30 часа е вече на място. От Пещера идва околийският управител с трима агенти. Чепино, Лъджене и Каменица са поставени в обсадно положение. Започват арести и претърсвания. В Балкана са изпратени стражари и агенти. Развихря се антиземеделска акция. Тръбят, че атентатът е дело на дружбашите. Арестувани са седем заподозрени лица. Всички членове на Земеделския съюз. Разпитани са тези, които ходят на полянна работа. Потърсени са свидетели и вещи лица. Прави се експертиза на осколките и на ранения телохранител. Пуснати са в ход заплахи.
Заплашените се обръщат за помощ към народния представител Еню Попов. Той от своя страна информира Д. Гичев, министър на търговията и промишлеността. Гичев влиза в телефонна връзка със свои поддръжници от Лъджене. Интересува се за арестувания земеделски горски стражар Ангел Темеллиев. Под натиска на дружбите и в резултат на намесата на Д. Гичев следствието е предадено в ръцете на съдебните следователи, които са към Министерството на правосъдието. Мотивът е, че полицейските органи са пълни с привърженици на Цанков и водят разследването тенденциозно.
Усилията на столичните и пловдивските полицаи не дават резултат. Атентаторът не е разкрит. Груповият началник Атанас Поптодоров прави следния доклад за своята дейност:
Първата ми работа бе да се срещна с г-н Ал. Цанков и охраната му, за да науча подробностите около покушението и да огледам мястото, гдето е било извършено. Това сторих заедно с пловдивския окръжен полицейски инспектор г-н Йосиф Попов. До моето пристигане бяха задържани келнерите Васил Пачев и Стоил Митев. Наредихме допълнително да се задържи и горският стражар Ангел Темеллиев, подозренията върху когото се очертаха в първия момент на разпитите. На втория ден продължи разпитът на свидетелите, които мъчно се издирваха, а някои от тях отсъстваха от селото - отишли на работа в Балкана. Наред с това в Чепино взе да се шири мълвата, че атентатът не е сериозно дело, а такова, инсценирано от близки на г-н Цанков хора, „целящи да му създадат слава и да го направят мъченик”. Тая мълва упорито се поддържаше и подсилваше от известни среди - земеделците в селото. От друга страна, налице бе желанието на привържениците на г-н Цанков да отхвърлят „твърдението за шантаж”… Тук трябва да отбележа, че г-н Еню Попов - пловдивският народен представител от земеделската парламентарна група, показа едно особено старание, като посочи на полицията лица, които щели да установят, че „единият от охраната на г-н Цанков хвърлил бомбата срещу него”… Позовавайки се и на две други обстоятелства: 1) че кучето на г-н Цанков се е нахвърлило върху единия от охраната - Марин Йосифов, а не е подгонило атентатора, и 2) че лицето, което е хвърлило бомбите, не е било видяно от никого” .

Следствието се заплита в противоречия. Възникват хипотези и обвинения. Реални податки не се откриват. Никой не е видял атентатора - той изчезва. Обективният резултат все пак подпомага Цанков и събранието в Лъджене. Той влиза в ролята на мъченик, станал жертва на покушение. Животът му е заплашен. От друга страна, селото е блокирано и възможността събранието му да бъде провалено, отпада, тъй като населението е изплашено и е под контрол.
В. „Пладне” (бр. 1436, 26.08.1933 г.) дава следната картина на положението в Чепино и Лъджене: „Селото ни допреди два дни, преди да дойде втори съдебен следовател, беше същински ад. Детективите на Гиргинов и Сговора бяха изплашили цялото село…”.
Директорът на полицията П. Тодоров вижда, че следствието не върви. Няма резултат и решава да замине за Чепино. Иска на място да се ориентира в ситуацията. До известна степен това е и престараване с цел да угоди на Цанков. По този случай прави доклад до Ал. Гиргинов - министър на вътрешните работи:
На 17-того в 8,30 часа по телефона от Лъджене проф. Цанков съобщи в Дирекцията на полицията за устроения му атентат при с. Чепино - Баня. Веднага наредих да заминат за мястото завеждащ бюрото за информация - юрист при вътрешната политическа служба в отделението за Държавна сигурност - Анастас Поптодоров, заедно с четирима души агенти, които ведно с окръжния полицейски инспектор от Пловдив, да почне издирването на атентаторите под ръководството на пловдивския окръжен управител. Групата заминава в 1 часа и в 5 часа се е явила в Чепино - Баня. Наредих поп Тодоров да държи постоянна телефонна връзка с Дирекцията на полицията за хода на разследването. Първите сведения, които той и пловдивският окръжен управител дадоха на Дирекцията на полицията, бяха твърде оптимистични. Но на 18-и след обяд двамата съобщиха, че поради противоречията в показанията на свидетелите, включително и тия, дадени допълнително от проф. Цанков и двамата му охранители, данните са много неположителни. При втория разпит непосредствено участващите на случката - проф. Цанков и двамата му агенти, в много отношения са се коригирали. Вън от това се съобщи, че местни официални и неофициални лица и от двете групи правели възможности, за да заблудят издирването. При така направените съобщения аз заминах за с. Лъджене на 19-и следобед, за да проверя лично положението на Вашата [на министъра] телеграма, която получих след завръщането си в София. След направения ми доклад от страна на Поптодоров и пловдивския окръжен полицейски инспектор, в присъствието на пловдивския окръжен управител за извършеното дотогава за издирване и правените пречки, аз дадох категорична заповед да се действа осторожно и без всякакви лицеприятия, за да може да се открие истината при така разпалените страсти от страна на хората на Цанков и тия на Земеделския съюз .
Личното участие на директора на полицията разкрива важността и ожесточеността на случая, но и то не донася резултат.
В същото време става друг инцидент, който също е покрит от мистериозност. Освен в Дирекцията на полицията, Цанков алармира своите привърженици в Пловдив. Те разпространяват позиви и свикват протестно събрание. Как са преминали нещата, може да съдим от комюникето, което издава Дирекцията на полицията:
Вчера - 17-того, към 4 часа след обяд в Пловдив са били пръснати малки позивчета за митинг пред градинката „Цар Симеон” по повод атентата срещу проф. Цанков.
На основание на чл. 22 от Закона за ограничаване на престъпленията против личната и обществената безопасност полицията забранила митинга.
По настояване на Васил Георгиев, един от водачите на Демократическия сговор - Цанков, пловдивският градоначалник разреши свикването на събрание в кинотеатър „Астория”, при изрично обещание, че след събранието всички ще се разотидат мирно и тихо. Събранието е траяло до 8,15 часа, след което присъстващите тръгнали да демонстрират до партийния си клуб. Пред градския клуб след покана полицията поискала да пръсне демонстрантите. Последвало сблъскване. Били дадени 1-2 изстрела, поради което полицията дала около 30 изстрела във въздуха. Тълпата се пръснала. На мястото паднал ранен в корема с парабелов куршум полицейският агент Петко Балев, който тая сутрин почина в болницата. Води се дознание по случая. Има задържани три лица.
София, 18 август 1933 г. Дирекция на полицията
Въоръжените охранители на Цанковата партия откриват огън срещу полицията, която иска да ги разпръсне. Жертва става изпратен полицейски агент. Разследване се води, но до разкрития не се стига. Полицията не разполага с улики за това кой от демонстрантите открива стрелба. Тя само констатира, че оттам са дадени изстрелите. Стражарите стрелят във въздуха. Цанковата охрана стреля срещу правоохранителните органи и убива полицейски служител. Виновници няма.