Количка

Последният любим - книга 2 (Хотелът)

От: Нора Робъртс

Налично на склад – доставка между 1-3 дни
SKU
201072003
Специална цена 13,56 лв. Редовна цена 15,95 лв.

2,39 лв. 15 %

Оуен е най-организиран от братята Монтгомъри. Той управлява семейната строителна фирма с желязна ръка. И въпреки недоволството на братята му от несекващите му списъци със задачи, хотел „Бунсборо“ ще отвори врати по график.

Оуен е най-организиран от братята Монтгомъри. Той управлява семейната строителна фирма с желязна ръка. И въпреки недоволството на братята му от несекващите му списъци със задачи, хотел „Бунсборо“ ще отвори врати по график.

Единственото нещо, което не влиза в плана на Оуен, е Ейвъри Мактавиш.

Ейвъри е собственичка на пицария „Веста“, която се намира точно срещу реновирания хотел. Оттам младата жена с любопитство наблюдава строителните дейности, както и самия Оуен. Получила от него предложение за брак още в детската градина, той никога не е излизал от мислите й. Но привличането, което изпитва сега, е далеч от невинната детска игра.

Докато двамата предпазливо преминават от приятелство към нещо различно, официалното откриване на хотел „Бунсборо“ смайва целия град. Но трудното за Оуен едва сега започва. Защото Ейвъри си е изградила защитни механизми, за да не бъде наранявана. На помощ ще му се притекат нейните най-добри приятелки и романтичният призрак Лизи, който обича да заключва вратите и да осигурява усамотение в най-подходящите моменти.

Повече информация
ISBN 9789542620402
Тегло 0.3000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 13х20
Преводач Илвана Гарабедян
Брой страници 368
Дата на издаване 2021 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Последният любим - книга 2 (Хотелът)
Вашият рейтинг
Пълната зимна луна огряваше със светлината си старите каменни и тухлени стени на хотел „Бунсборо” насред площада. Новите дебели греди и парапетите на верандите грееха в нощта, а лъскавият нов меден покрив блестеше под лунните лъчи. Старото и новото се сливаха тук – миналото и настоящето - в здрава и силна хармония.
Прозорците му бяха тъмни през този декември, пазеха тайните си в сенките. Но само след няколко седмици щяха да светнат като другите по протежението на главната улица на града.
Докато седеше в пикапа си и чакаше на светофара на площада, Оуен Монтгомъри се загледа във витрините на магазините и прозорците на къщите по главната улица, окичени в празнична украса. Примигваха весели светлинки. От дясната му страна, в големия фасаден прозорец на апартамента на втория етаж, грееше празнично украсено коледно дръвче. Временното жилище на бъдещия управител на хотела им отразяваше много точно стила й – премерена елегантност.
Другата Коледа, мислеше си той, щяха да окичат и хотела с лампички и зеленина. И Хоуп Бомон щеше да разположи красивото си коледно дръвче на прозореца в апартамента на управителя на третия етаж.
Погледна наляво, където Ейвъри Мактавиш, собственичка на „Веста” – пицария и семеен ресторант, бе окичила верандата с лампички.
Апартаментът й над заведението, който преди бе на брат му Бекет, също си имаше елхичка на прозореца. Иначе и нейните прозорци бяха тъмни като на хотела. Тя сигурно работеше тази вечер, помисли си той, забелязал движението в ресторанта. Премести се малко встрани, но не можа да я зърне зад работния плот.
Когато сигналът на светофара се смени, той зави надясно по улица „Сейнт Пол”, после наляво към паркинга зад хотела. После остана да седи в пикапа си, замислен. Можеше да се отбие във „Веста”, каза си той, да хапне парче пица с бира, да се помотае там до затварянето на заведението. След това можеше да направи обичайната си обиколка на хотела.
Всъщност не се налагаше да прави проверка, напомни си той. Но цял ден не бе идвал на обекта, тъй като бе зает с други срещи, с други проекти на семейната строителна компания „Монтгомъри Фемили Кънстракшън”. Не искаше да чака до сутринта, за да види какво са свършили през деня работниците и братята му.
Освен това „Веста” изглеждаше оживено място, а и оставаха едва трийсетина минути до затварянето. Не че Ейвъри би го изритала тогава – едва ли. По-вероятно бе да седне и да пийне една бира с него.
Изкушаваща мисъл, каза си той, но наистина трябваше да направи една бърза обиколка и да се прибира. Трябваше да бъде на обекта с инструментите си още в седем сутринта.
Слезе от пикапа и се озова в прегръдката на студения въздух, докато вече изваждаше ключовете си. Висок като братята си, с жилаво тяло, той вдигна леко рамене в якето си, докато заобикаляше вътрешния двор към вратите на фоайето.
Ключовете му бяха маркирани в различен цвят, което според братята му бе проява на педантичност, но за него бе просто ефективно. Само след секунди избяга от студа и се вмъкна в сградата.