Количка 0
0,00 лв.

Погрешни стъпки

От: Катрине Енгберг

Налично на склад – доставка между 1-5 дни
SKU
201012213
Специална цена 15,26 лв. Редовна цена 17,95 лв.

2,69 лв. 15 %

Когато 15-годишният Оскар изчезва, полицията предполага, че той просто е избягал... Следователи Йепе Кьорнер и Анете Вернер започват трескаво издирване. И се натъкват на шокиращи семейни тайни.

Когато 15-годишният Оскар изчезва, полицията предполага, че той просто е избягал. Типичен случай за пренебрегвано дете от богато и ексцентрично семейство, което иска да се откъсне за няколко дни от проблемите си. Родителите му обаче са сигурни, че с него се е случило нещо ужасно.

Единствената улика е загадъчно писмо с цитат от Оскар Уайлд, което никой не може да разгадае. Дали става въпрос за оплетена схема за отвличане или прощално писмо от депресиран тийнейджър? Имал ли е Оскар причина да посегне на живота си?

Тогава тялото на млад мъж е открито в инсинератор за отпадъци. Жертвата е убита същата нощ, когато Оскар изчезва. Следователи Йепе Кьорнер и Анете Вернер започват трескаво издирване. И се натъкват на шокиращи семейни тайни.

 

 

Повече информация
ISBN 9789542621997
Тегло 0.350000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Преводач Любомир Гиздов
Брой страници 258
Дата на издаване 2022 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Погрешни стъпки
Вашият рейтинг

Микаел прекара уикенда в леглото и в понеделник сутринта се събуди с гърло, сякаш раздрано от парчета стъкло. Той тъкмо придърпа завивката около натежалата си от треската глава и реши да излезе в болничен, когато съпругата му застана до другия край на леглото и му отправи онзи поглед.

Микаел се изправи. Тя имаше право. Работеше като кранист едва отскоро и не можеше да си позволи да остави лошо първо впечатление. Със смесица от панодил и черно кафе в стомаха, той потегли към Рефсхелейоен под звуците на мелодичните хитове и бодрите реклами, които звучаха по радиото, и постепенно се почувства по-добре. Паркира, кимна на охраната във фоайето и се качи с асансьора до стаята на персонала, за да се преоблече. Строго погледнато, това не беше необходимо, тъй като отрицателното налягане в капсулирания силоз за отпадъци означаваше, че миризмата до голяма степен си оставаше вътре, но въпреки това Микаел винаги си обличаше работни дрехи. Завърза защитните си обувки и с възпалени от грипа колене закрачи през завода.

Коридорите около силоза бяха отделен свят от стомана и клапани, сервизни табла, бойлери и табели. Нямаше прозорци, инсинераторът представляваше затворена система, лишена от метеорологични явления и дневен ритъм. Микаел, вече свикнал с динамиката на коридора, се наведе под тръбите с гореща вода, поздрави двама колеги при парните турбини и влезе в стаята на кранистите. Остави кутията с храна в хладилника и сложи кафе, после се стовари в работния стол с дълбока въздишка. Пред него се откри жестока гледка, към която още не беше привикнал съвсем.

Един прозорец – единственият в силоза за отпадъци – разкриваше сърцето на инсинератора: тъмната страна на западната цивилизация, огромна купчина безполезна мръсотия. Микаел за първи път работеше с боклук и през първите няколко смени се чувстваше не намясто. Все едно ставаше свидетел на апокалипсиса и би трябвало да направи нещо, вместо просто да го съзерцава. Но постепенно това отминаваше. Дори беше започнал да яде бисквитите, които колегите му оставяха, докато той управляваше грайфера. Грайферът! Със своите осем метра от край до край приличаше на огромен паяк, който властва над мъртва, антиутопична планета. С времето Микаел беше започнал да му прави снимки, които показваше у дома на шестгодишния си син, който смяташе, че баща му има най-готината работа на света.

В действителност работата на бащата беше малко скучновата. Системата, която местеше грайфера между пещите и шлюзовете, където се разтоварваха боклукчийските камиони, беше автоматизирана. Микаел трябваше просто да наблюдава безкрайното прехвърляне на боклука от ляво надясно и да следи нещо да не се обърка.

– Добро утро.

Каспер Скюте влезе и седна на съседния стол. От време на време процесните инженери съобщаваха за нередности със системата за управление, но засега Микаел не беше забелязал нещо такова.

– Как е, имало ли е някакви проблеми?

– М-не.

Инженерите рядко си правеха труда да разговарят с кранистите или с когото и да е от хората, които не разбираха техническия им жаргон, и Микаел знаеше, че Каспер предпочита да го оставят да работи на спокойствие. И толкова по-добре, чувстваше се трескав и започваше да се чуди дали все пак не трябваше да се опълчи на жена си и да си остане в леглото.

– Кафе? – попита Каспер.

– Не, благодаря.

Инженерът се изправи и затрака с чашите и каната за кафе. После се прозя шумно, седна тежко на стола и двамата мъже се загледаха в силоза. Микаел придърпа чантата си, търсейки някакво облекчение за болката в гърлото. Надяваше се, че му е останал още стрепсилс. Намери един блистер и с благодарност лапна една таблетка. Грайферът се приближи до прозореца, пълен догоре. Всеки път беше впечатляващо, когато го видеше толкова отблизо. Подобни на пипала на медуза боклуци се развяваха под огромните челюсти. Въже, брезент, маратонка.

Микаел се наведе напред към стъклото и присви очи. Обувката беше закрепена за нещо. Тъкмо когато грайферът се намираше най-близо до стъклото, измежду боклуците увисна човешка ръка и се разлюля във въздуха.

Каспер оплю стъклото с кафе, а Микаел стовари длан върху аварийния прекъсвач.