Количка 0
0,00 лв.

Пепел от рози

От: Сандра Браун

Известен модел на художници и фотографи, Шей Морисън изобщо не се притеснява да показва тялото си, когато става въпрос за истинско изкуство. Поканата на майка й, която скоро се е омъжила повторно, да им гостува за уикенда, обърква живота на младата жена. Запознанството на Шей с доведения й брат – пастора Ян, е колкото комично, толкова и шокиращо.

Понякога повикът на сърцето е по-силен от всички догми.

​Известен модел на художници и фотографи, Шей Морисън изобщо не се притеснява да показва тялото си, когато става въпрос за истинско изкуство. Поканата на майка й, която скоро се е омъжила повторно, да им гостува за уикенда, обърква живота на младата жена. Запознанството на Шей с доведения й брат – пастора Ян, е колкото комично, толкова и шокиращо.

Ян е невероятно красив, но не одобрява начина й на живот. Наранена от отношението му, тя решава да го прелъсти, за да му докаже, че дори един пастор не може да устои на прелестното й тяло.

Шей не предполага, че ще попадне в собствената си клопка, изтъкана от слабост, страст и любов...

Повече информация
ISBN 9789542620198
Тегло 0.300000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 13х20
Преводач Пенка Стефанова
Дата на издаване 2021 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Пепел от рози
Вашият рейтинг
Тя се спусна тичешком по стълбите, за да си вземе багажа от колата. Не беше донесла много, само обикновени дрехи. Майка й бе подчертала, че няма да ходят в града, а ще останат в колибата през целия уикенд. Докато се изкачваше обратно по стълбите, Шей чу тракане на чинии в кухнята. Явно Ян Дъглас се беше облякъл и слязъл долу.

Стовари чантите на пода до леглото и реши да ги разопакова по-късно. Погледна се в огледалото и видя, че няма да е лошо да се посреши. Пшениченорусите кичури се спускаха до раменете й. Беше благодарна за естествените къдрици, които толкова бе проклинала като дете. Косите й често се оказваха преимущество в работата й, като добавяха нещо диво и примитивно в „образа“ й, който художниците и фотографите намираха интригуващ. Тъмношоколадовите очи я правеха още по-екзотична. След като мазна на устните си малко гланц, тя опъна тениската си и слезе по стълбите, очаквайки с нетърпение втората си среща с чернокосия мъж, който беше новият заварен син на майка й.

Той се беше втренчил в кафемашината, чието бавно капене явно подлагаше търпението му на изпитание. Когато Шей влезе в слънчевата кухня, Ян погледна през рамо и отново се обърна към кафемашината, без да покаже с нищо, че е забелязал присъствието й.

Безразличието му я подразни. По някакви необясними причини то й се стори непоносимо. Знаеше, че мъжете почти винаги я намираха привлекателна,макар това рядко да я интересуваше. Този може и да беше неин заварен брат, но бе и мъж от плът и кръв. Неочаквано за нея стана изключително важно да я забележи като жена. Тя вирна обидено и решително брадичка.

– Нямаш причини да се цупиш. Както знаеш, извиках.

– Очевидно недостатъчно силно.

Необяснимата му срамежливост я озадачи. Никога не бе изпитвала нещо подобно към собственото си тяло; но всъщност, като се имаше предвид естеството на работата й, не би и трябвало. Може би изпадаше в другата крайност, но пък неговата стеснителност изглеждаше съвсем ненамясто. Господин Дъглас явно имаше някакви сериозни душевни проблеми.

Облечен, той бе не по-малко привлекателен. Гласът му, докато говореше, бе мелодичен като вибриращите звуци на струнен инструмент в ръцете на майстор. На Шей не й се искаше да си признае, но много я тревожеше мисълта, че той е безразличен към нея, и тя твърдо реши да изтръгне някаква реакция от него.