Количка
Вход

Новото момиче

От: Даниъл Силва

Налично на склад – доставка между 1-3 дни
SKU
201012006
Раздел: Нови книги ,
Специална цена 14,36 лв. Редовна цена 17,95 лв.

3,59 лв. 20 %

В елитно частно училище в Женева постъпва нова ученичка. Красиво и забулено в мистерия, детето всяка сутрин пристига с конвой, достоен за държавен глава. Носят се слухове, че момичето е дъщеря на богат бизнесмен. Истината е, че баща й е Халид бин Мохамед, принцът на Саудитска Арабия. Когато детето му бива отвлечено, Халид се обръща към единствения човек, на когото може да разчита за спасяването на дъщеря си.
Раздел: Нови книги ,
​История за лъжи, предателство и отмъщение. 

В елитно частно училище в Женева постъпва нова ученичка. Красиво и забулено в мистерия, детето всяка сутрин пристига с конвой, достоен за държавен глава. Носят се слухове, че момичето е дъщеря на богат бизнесмен. Истината е, че баща й е Халид бин Мохамед, принцът на Саудитска Арабия. Когато детето му бива отвлечено, Халид се обръща към единствения човек, на когото може да разчита за спасяването на дъщеря си.

Габриел Алон, легендарният шеф на израелското разузнаване, е посветил кариерата си на борбата с тероризма и в частност с джихадистите, финансирани от Саудитска Арабия. В Халид бин Мохамед той вижда ценен, макар и необичаен съюзник. Двамата мъже биват въвлечени в тайна война за контрол над Близкия изток, от развоя на която зависи както животът на дъщерята на Халид, така и тронът му.
Раздел: Нови книги ,
Повече информация
ISBN 9789542619857
Тегло 0.3000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 13х20
Преводач Коста Сивов
Брой страници 400
Дата на издаване 2020 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Новото момиче
Вашият рейтинг

Така се случи, че Беатрис Кентън, истински ветеран от няколко малки британски държавни училища, дойде в Женева, за да търси романтика и приключения, но не намери нито едното, нито другото. И затова си постави за цел да разгадае истинската самоличност на новото момиче. Разследването й започна, като въведе името ДЖИХАН ТАНТАУИ в малката бяла кутийка на търсачката на интернет браузъра си. На монитора й се появиха няколко хиляди резултата, ала нито един от тях не съответстваше на красивото дванайсетгодишно девойче, което влизаше в класната й стая точно преди всеки трети час, без никога да закъснее дори с минута.

После Беатрис потърси информация в няколко социални мрежи, но отново не се натъкна на никаква следа за ученичката си. Изглежда, новото момиче беше единственото дванайсетгодишно създание на тази божия земя, което не водеше паралелен живот в киберпространството. Според Беатрис това бе похвално, тъй като знаеше от първа ръка как непрестанното писане на съобщения, туитването и споделянето на снимки водеха до разрушителни последици в емоциите и поведението на младите. За съжаление, това не се ограничаваше само до учениците. Почти всеки път, щом Сесилия Халифакс отидеше до тоалетната, качваше нова своя преработена снимка в „Инстаграм“.

Бащата на момичето, който се казваше Аднан Тантауи, също бе останал анонимен в кибервладенията. Беатрис намери съвсем малко информация за „Тантауи Кънстракшън“, „Тантауи Холдингс“ и „Тантауи Дивелъпмънт“, ала нито дума и за самия човек. В досието на Джихан беше посочен адрес в скъп квартал на пътя за Лозана. Беатрис си направи разходка дотам в събота следобед. Адресът беше през няколко врати от дома на известния швейцарски индустриалец Мартин Ландесман. Като всички имоти от тази страна на Женевското езеро, този също бе ограден от високи стени и наблюдаван от охранителни камери. Беатрис надникна през решетките на портата и видя окосена зелена ливада, която стигаше до портика на великолепна вила в италиански стил. Мигновено някакъв мъж – без съмнение една от горилите от рейндж роувъра – тръгна по алеята към портата. Не правеше и опит да скрие, че под якето си носи оръжие.

- Propriété privée!* – провикна се той на лош френски.

- Excusez-moi** – промърмори сконфузено Беатрис и бързо се отдалечи.


Следващият етап от разследването й започна в понеделник сутринта, щом се зае три поредни дни да наблюдава изкъсо своята мистериозна нова ученичка. Забеляза, че когато я изпитваше, Джихан не беше особено бърза в отговорите. Освен това не се бе сприятелила с никого, откакто пристигна, а и даже не опитваше. Беатрис също така установи, че Джихан не е особено запозната с Египет. Направи този извод от скучното й есе, което иначе похвали. Момичето описваше Кайро като голям град, през който тече река, но нищо повече. За баща си споменаваше, че е много богат. Строял жилищни и офис сгради небостъргачи. И тъй като бил приятел на египетския президент, „Мюсюлманско братство“ не го харесвало и това наложило да се преместят да живеят в Женева.

- На мен ми звучи напълно логично – каза Сесилия.

- А на мен пък като нещо, което някой е изфабрикувал – възрази Беатрис. – Съмнявам се дори да е ходила в Кайро. Даже не съм убедена дали е египтянка.

Следващата крачка, която учителката по граматика предприе, беше да се съсредоточи върху майката. Виждаше я предимно през затъмнените и вероятно бронирани прозорци на лимузината или в онези редки случаи, когато слизаше от задната седалка, за да посрещне Джихан на двора. Тя беше по-бяла от дъщеря си и с по-светла коса – Беатрис я смяташе за привлекателна, но въобще не можеше да се сравнява с Джихан. Всъщност учителката беше твърдо решена да намери някаква прилика между двете. Във взаимоотношенията им имаше подозрителна студенина. Нито веднъж не ги видя да се целунат или прегърнат. Също така забеляза и друга странност – сякаш командваше Джихан, а не майка й.

Ноември свърши, а с настъпването на декември наближи зимната ваканция. Беатрис реши да организира среща с резервираната майка на своята мистериозна ученичка. Причината беше представянето на Джихан на теста по английски език и лексика – момичето беше в най-слабата една трета от класа, но въпреки това се бе представило много по-добре от Калахан, сина на служител от американското Външно министерство, за когото езикът беше роден. Беатрис написа имейл, молейки за консултация с госпожа Тантауи в удобно за нея време, и го изпрати на адреса от досието. След като минаха няколко дни и не получи какъвто и да е отговор, тя го изпрати отново. Тогава беше порицана от директора Давид Мияр. Изглежда, госпожа Тантауи не желаеше да има пряк контакт с учителите на Джихан. Беатрис трябваше да изложи опасенията си в имейл пред Давид, а той, от своя страна, да ги представи на госпожа Тантауи. Учителката подозираше, че директорът е наясно с истинската самоличност на новото момиче, но знаеше, че не бива да повдига темата дори по заобиколен начин. Много по-лесно щеше да е да се изкопчат тайни от швейцарски банкер, отколкото от дискретния ръководител на Женевското международно училище.

Оставаше й само един вариант: Люсиен Вияр, френският шеф на охраната. Беатрис реши да го посети в петък следобед, по време на свободния си час. Кабинетът му се намираше в мазето на замъка, до килера с метлите, който се използваше от онзи лъжлив дребен руснак, занимаващ се с компютрите. Люсиен беше строен и мускулест и изглеждаше доста млад за своите четиресет и осем години. Половината жени в училището точеха лиги по него. Сесилия Халифакс също бе направила неуспешен опит да го свали, преди да легне в постелята на носещия сандали тевтонски гений на математиката.

- Чудех се – започна Беатрис, като се облегна с престорено безгрижие на рамката на отворената врата на Люсиен – дали можем да поговорим за новото момиче.

Шефът на охраната я изгледа хладно иззад бюрото си.

- За Джихан? Защо?

- Защото се тревожа за нея.

Люсиен постави някакви листове върху мобилния телефон на бюрото си. Беатрис не бе съвсем сигурна, но според нея апаратът беше различен модел от онзи, който обикновено носеше със себе си.

- Моя работа е да се тревожа за Джихан, госпожице Кентън, а не ваша.

- Това не е истинското й име, нали?

- Откъде ви хрумна подобно нещо?

- Аз съм нейна учителка. Учителите забелязват такива неща.

- Вероятно не сте прочели бележката в досието на Джихан, засягаща слуховете и клюкарстването. Иначе ще се наложи да отнеса разговора ни до вниманието на мосю Мияр.

- Простете ми, нямах намерение да...

Люсиен вдигна ръка.

- Не се тревожете, госпожице Кентън. Това ще си остане entre nous***.


Два часа по-късно, докато отрочетата на световния дипломатически елит изпълваха училищния двор, Беатрис отново наблюдаваше през прозореца на учителската стая. Както обикновено, Джихан беше сред последните заминаващи си ученици. Не, помисли си учителката, не Джихан. Новото момиче... То подскачаше вяло по паветата, люлееше ученическата си чанта и като че ли не забелязваше Люсиен Вияр, който вървеше до нея. Жената я чакаше до отворената врата на лимузината. Новото момиче я подмина, като дори не я погледна, и се намести на задната седалка. Това беше последният път, в който Беатрис я видя.

*Частна собственост (фр.). – Б. р.

**Извинете (фр.). – Б. р.

***Между нас (фр.). – Б. р.