Количка
Вход

Класически приказки, за да опознаем по-добре себе си

От: Хорхе Букай

Налично на склад – доставка между 1-3 дни
SKU
201089034
Специална цена 14,36 лв. Редовна цена 17,95 лв.

3,59 лв. 20 %

От приказките можем да научим много за човешкото поведение. В тях са заключени нашите страхове, фантазии и мечти, целите, които си поставяме и постигаме, заплахите и предизвикателствата, пред които трябва да се изправим. Хорхе Букай разказва на един модерен и магичен език 15 приказки и класически истории: Грозното патенце, Спящата красавица, легендата за Одисей и други. Авторът изказва традиционната поука, но обръща внимание и на съвременната интерпретация, чрез която разкрива най-доброто и най-лошото в нас и нашето поведение.

15 класически приказки, които ще ни помогнат да разберем по-добре себе си и да изградим един по-добър живот.

От приказките можем да научим много за човешкото поведение. В тях са заключени нашите страхове, фантазии и мечти, целите, които си поставяме и постигаме, заплахите и предизвикателствата, пред които трябва да се изправим. Хорхе Букай разказва на един модерен и магичен език 15 приказки и класически истории: Грозното патенце, Спящата красавица, легендата за Одисей и други. Авторът изказва традиционната поука, но обръща внимание и на съвременната интерпретация, чрез която разкрива най-доброто и най-лошото в нас и нашето поведение.

Освен че ни припомня важни морални уроци, тази книга ни дава възможност да се върнем към възхитителните приказки от нашето детство и да научим любопитни факти за това как е възникнала всяка от тях и как се е съхранила през времето и различните култури.

Повече информация
ISBN 9789542619376
Тегло 0.3000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 13x20
Преводач Мариана Китипова
Брой страници 480
Дата на издаване 2020 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Класически приказки, за да опознаем по-добре себе си
Вашият рейтинг

Приказките и културата

Според най-широко възприетата дефиниция, култура се нарича рамката, която ни позволява да разберем и да маркираме реалността на определено място в определен период от време по отношение на хората, които я споделят.

С други думи, нашата култура е начинът ни на живот, на мислене и на чувстване, сборът от ценностите и принципите ни.

В днешно време изследователите на социалните, политическите и психологическите процеси са единодушни с философите, антрополозите и свещениците за това, че обществото се дехуманизира с бързи стъпки. Обезпокоителни сигнали ни предупреждават за консуматорския упадък на обществото ни, за склонността ни към изолация и за моралната криза, която води до отслабване на ценностите ни. Общество, в което добродетели като доброта, почтеност, вярност и честност са се обезценили за сметка на значението, което се придава на други интереси като успеха, властта, парите, влиянието и удоволствието.

Изхождайки от това, не е трудно да разберем колко е важно да съхраним ролята на семейството, на приятелството, на религията и на принадлежността към някаква общност. И с риск да бъда набеден, че преувеличавам значението на приказките, твърдя, че сами по себе си те са изключителен инструмент в нашата култура за поддържането на непреходни ценности във всяко едно от тези обкръжения.

В областта на терапевтиката и на преподавателската дейност (за мен те все повече се сближават и взаимосвързват) новите психопедагогически тенденции наблягат върху значението на субекта като създател и главен герой на собственото си съществуване, или с други думи, като автор и разказвач на собствената си история. Почти всички съвременни методи за взаимопомощ и обучение използват често приказката – собствена или чужда, като средство и стимул за пробуждането на индивида.

Приказките са вестители, които идват в живота ни, за да ни помогнат да разгледаме фактите непредубедено и с открито сърце от друга перспектива. Полетът на въображението, възхитата от някоя случка, изживяна от друг – реален или въображаем – човек, укрепват вътрешния ни свят и вдъхват знания, които могат да бъдат възприети единствено с нашия най-първичен и духовен аз – емоционалния аз.

Много често една приказка може да изведе на повърхността проблема, а това ни улеснява да подходим към него с по-добра преценка и по-обективен анализ, да го разучим подробно, да го обрисуваме и да го опишем, да изпробваме алтернативни ситуации с всемогъщото въображение.

Може би и в този случай една приказка ще хвърли светлина върху това, което искам да кажа:

 

В едно село живеел мъдър старец, до когото всички жители се допитвали, когато някой от тях имал проблем. След като изслушвал онези, които идвали при него, той отивал в библиотеката си и вземал една дебела книга, винаги една и съща, разгръщал я и я прелиствал, сякаш търсел най-правилния отговор. Понякога след няколко минути, а друг път след часове той затварял обемистата книга, доволен, и се връщал при посетителя си винаги с най-подходящия и мъдър отговор на въпроса, който му бил зададен.

Учениците на стария учител понякога го молели да им позволи и те да се допитат до книгата, но той винаги им отказвал с довода, че не са готови за това.

Една нощ, докато учителят спял, учениците се промъкнали скришом в библиотеката, взели книгата и я отнесли в дома на единия от тях, за да я прочетат...

След като всички се събрали, разтворили книгата на светлината на свещника и с изненада открили, че страниците й били празни.

Решили, че учителят ги е изпреварил и за да им даде урок, е заменил книгата с друга.

Засрамени, на следващия ден учениците отишли да върнат книгата с празните страници и казали на учителя, че са си взели поука, че вече може да върне истинската книга на мястото й.

Мъдрият учител се усмихнал и рекъл:

- Това Е истинската книга...

Учениците го гледали недоумяващо.

- Но страниците на книгата са празни, защо се допитваш до нея? Какво казва тази книга? Не съдържа нито една мисъл, нито едно знание... в нея няма дори букви.

Учителят ги изгледал и им казал:

- Истината и мъдростта на тази книга не са в това, което казва, а в това, което загатва.

 

А аз ще добавя... както във всички книги.