Стефан Цанев е роден на 07.08.1936 г. в с. Червена вода, Русенска област. Завършва журналистика в Софийския университет (1959) и драматургия в Московския киноинститут (1965). Работил е като кореспондент, редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театъра на окръзите (1970-1973), в театър "София" (1973-1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991). Автор е на публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца. Сред по-важните му стихосбирки са: "Часове. Стихове" (1960), "Композиции. Стихове" (1963), "Аз питам. Стихотворения и поеми" (1975), "Реквием. Стихове" (1980), "Лирика" (1983), "Поеми" (1984), "Небесни премеждия. Стихове" (1986), "Сезонът на илюзиите. Любовни стихотворения" (1988), "Спасете нашите души! Стихове" (1992). Негови са пиесите "Процесът против богомилите" (1969), "Последната нощ на Сократ" (1986), "Тайната вечеря на Дякона Левски" (1987).