"Когато бях на шестнадесет години открих любовните романи на баба ми. В началото просто си стоях на леглото, с разпръснатите около мен книги и се взирах в прекрасните им корици. Докато един ден не прочетох първия си любовен роман. Такова щастие. Удиуиз, Роджърс и за финал Гарууд. Пристрастих се към романтичния жанр и никога не погледнах назад. Не е ли прекрасно? Това малко вълнение, когато влезеш в книжарница и помиришеш всички тези книги.
Или разпродажбата на книги..., когато посетих такава за пръв път, сърцето ми биеше толкова силно, че се притеснявах да не припадна, преди да препълня чантата си. Несъмнено забавление, а и излиза евтино.
Аз все още обичам да чета и пиша романи по същия начин, както когато открих жанра, безсрамно, без вина и винаги с жажда за повече. Разликата обаче дойде през октомври 2006 г., когато получих скъпоценно телефонно обаждане, в което прекрасният човек от другата страна на линията ми каза, че желае да купи ръкописа ми. Бях ли слисана? Нямате си идея. Все още се ощипвам, за да съм сигурна че е истина."
Оливия Паркър разпределя времето си между любовта към писането, четенето и семейството си. В момента тя живее в северната част на Охайо със съпруга си и трите им деца, в компанията на куче и папагал, който похапва твърде много пуканки.