Дора Габе

(1886–1983)

     Дора Петрова Габе е родена в с. Харманлък (днес с. Дъбовик, община Генерал Тошево), в семейството на Екатерина и Петър Габе, преселници от Русия. Учи последователно в Балчик, Добрич и в девическите гимназии в Шумен и Варна. През 1904 г. записва специалност „Естествени науки“ в Софийския университет, а през 1905–1906 г. следва френска филология в Женева. Завършва висшето си образование в Гренобъл. От 1911 г. до 1932 г. пребивава многократно (самостоятелно и със съпруга си проф. Боян Пенев, във връзка с преводаческата си дейност) в Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция и Англия.
     Първите си стихотворни опити Дора Габе прави още като ученичка в Шумен през 1900 г. От началото на второто десетилетие до края на 30-те години обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални постановки и концерти, статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели. Дора Габе разгръща дарованието си и в областта на детската литература. Предпочитана читателска аудитория са най-малките. Лириката й за най-младата читателска публика е представена в двадесетина стихосбирки, сред които са: „Малки песни”, „Калинка-Малинка”, „Звънчета”, „Сънчец ходи”, „Великден”, „Коледарче”, „Бяла люлчица”, „Диви крушки”; „От слон до мравка”, „Какво вижда слънцето”.