Димо Райков

Роден е на 31.07.1954 г. в гр. Малко Търново. Завършил е минно училище в Бургас и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Димо Райков е работил като редактор в редица литературни издания и национални медии, бил е съветник на Комисията по медии и култура в 38-ото Народно събрание на Република България, както и шеф на „Връзки с обществеността“ в Министерството на труда и социалната политика. Член е на Сдружението на българските писатели. Носител е на редица национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина. Автор е на книгите: „Стълба от камък“, разкази, 1983; „Жребият“, повест, 1987; „Мигът на невестулката“, разкази, 1989, „Писма до мъртвия брат“, роман, 1993; „Пансионът“, роман, 1995.

Преди установяването си в Париж, Димо Райков поделя времето си между София и столицата на Франция, творчески плод на което е триптихът за Града на светлината. Той обхваща популярните му книги: „Париж, моят Париж...“ (2006 г.), претърпяла три издания; „BG емигрант в Париж“ (2008 г.) и „55 тайни на Париж“ (2009 г.). През 2008 г. издава „Писма до мъртвия брат. Пансионът. Два романа, благословени от Ванга“. Вече живеещ в Париж, писателят издаде и сборника с разкази „Кестени от Париж“ (2011 г.). Романът му „Реката на смъртта“ (2012 г.) провокира усещането ни за памет – нещо, което толкова ни е нужно днес. Книгата „Диагноза: Българин в чужбина“ също се радваше на голям интерес по време на премиерите й, а през 2019 година бе публикуван романът "Анхедония" - един разказ за ония хора светулки, без които светът би попаднал във вечна тъма.

„Писма до мъртвия брат“ и „Пансионът“ се намират в 12 от световноизвестните библиотеки. Димо Райков живее и твори в Париж.