"Червеният тефтер" ще ви отведе на едно емоционално приключение, изпъстрено с много срещи и непознати места. Ще ви разкаже история, за която понякога един човешки живот не стига.

"Научих френски благодарение на книгите в библиотеката и един речник. Запонах с най-тънките и продължих нататък том по том. От всички тези прекрасни книги научих много за живота и света. Всичко бе събрано между дървените рафтове. Европа, Африка, Азия, Америка. Страните, ароматите, обществата и културите. И хората. Живееха в толкова различни светове и все пак си приличаха по своите тревоги, съмнения, любов и омраза. Като всички нас. Като Йоста. Като мен. С удоволствие щях да остана там завинаги. Мястото ми бе сред книгите. При тях се чувствах безопасно."

Като малка Дорис получава подарък от баща си - червен тефтер, в който записва историята на живота си, такъв, какъвто днес би ни се струвал невероятен: от работата като прислуга на невръстна възраст, през Париж и срещата с модата, до пътешествие до Америка в търсене на любовта. Трудно е в днешно време да си представим какво е да живееш без електронните комуникации, с които толкова сме свикнали. Представете си да общувате с един човек само чрез писма! Какво бихте разказали в тези писма? До кого бихте ги изпратили? Можете ли да си представите бъдещето ви да зависи от едно писмо? Звучи невъзможно, но за нашите баби и дядовци вероятно е било съвсем нормално. "Червеният тефтер" е история за връзките, които изграждаме помежду си, за истинското приятелство, за семейството, от което не можем да избягаме...Животът на една смела жена е останал изписан по страниците на тефтер с надежда спомените за нея да не изчезнат. Те са всичко, което тя има и се побират в една метална кутия. Важно е да има кой да ги прочете...

"Всички тези имена, които се появяват, а после изчезват. Които разбиват сърцето ни и ни карат да плачем. Които ни стават любовници или врагове. Понякога разлиствам тефтера си. Той се превърна в нещо като картина на живота ми. Искам да ти разкажа малко за него. Ти си единствената, която ще ме помни. Така ще помниш и живота ми. Приеми го като завещание. Подарявам ти спомените си. Не притежавам нищо по-ценно от тях."

Вероятно, докато четете книгата, ще си дадете сметка колко малко знаете за най-близките си хора. Как в забързаното си ежедневие все не намираме време. Времето е относително понятие, когато си на 10, на 20... още повече на 96. Страшно е да усещаш неизбежността на битието, а душата ти да е млада. И да мечтае! Да обича и да не се отказва... Почти съм сигурна, че след края на книгата във вас ще има много емоции, които трудно ще опишете в изречение, в една прегръдка, в едно обаждане. Но ви съветвам да не ги отлагате - прегръдката, обаждането, думите!

"Никога не ценим това, което имаме, докато не го изгубим. Едва тогава започва ни липсва."

 

Автор на текста: Дарина Ташева, книжарница Хермес - Стара Загора