Сара Джио успява да изненадва читателите с всеки следващ роман. Вниманието винаги е приковано до самия край, когато историите се разплитат. След „Теменужки през март“ и „Пролетен сняг“, „Винаги“ е сред фаворитите ми. Авторката докосва, поднасяйки една истинска и завладяваща житейска история за любовта, добрината и изборите, които правим.

Младото и затворено момиче Кайли живее със съквартирантката си Трейси в малък апартамент в центъра на Сиатъл - град, който и двете обожават. Трейси е решена на всичко, за да намери гадже за своята приятелка, затова я кани на концерт в клуб, където съдбите на Кайли и Кейд (млад собственик на лейбъл компания) се пресичат. От този момент двамата са влюбени и откриващи заедно красотата на света.

„... И тогава изведнъж осъзнах, че причината тези отделни епизоди от детството ми отново да извират в сърцето ми беше мъжа, който сега стоеше зад мен. Осъзнах, че когато бях с него, независимо къде се намирахме, аз се чувствах у дома.“

Докато в един момент нещо се обърква и Кейд изчезва от лицето на земята. Така сърцето на младото момиче остава разбито на парченца.

Години по-късно, Кайли работи като журналист и отразява събитията, свързани с Квартала на пионерите и домът за бездомни хора там. Тя е щастливо сгодена за Райън, който е млад, красив, богат, амбициозен и влюбен в своята избраница. Те са създали дом и планират сватба, докато една вечер Кайли не среща Кейд и светът й се преобръща. Той е бездомник, който няма спомени за миналото, не знае кой е, нито коя е тя, а Кайли е твърдо решена да разбере истината и да помогне на бившия си любим. Тя се сблъсква с редица препятствия, поставя на карта дори връзката си, само и само да се добере до истината.

"Винаги" е една история не само за любовта, но и за добрината и голямото сърце, които всеки от нас притежава, стига само да ги разкрие и осъзнае. Кайли успява да достигне до истината, но с цената на едно разбито сърце. Любовта й към двамата мъже е различна. Тя се губи в морето от чувства, разкъсвана от тръпката на миналото и сигурността на настоящето.

А кое ще избере сърцето й? Оставяме на вас да разберете.

„Той ми принадлежеше и аз му принадлежах.А ако някой ме попита колко дълго щях да го обичам, отговорът би бил: „Докато съществуват звездите в небето и докато има песъчинки в морето“. Винаги."

 

Автор на текста: Веселина Радева, книжарница "Хермес" - Централ