Автор на втората статия с книжни препоръки по повод Международния ден на детската книга е Пирина Воденичарова. Тя е UX дизайнер, запален читател и създател на общността за детско четене #НитоДенБезКнижки. Вижте какво разказва тя за себе си и за любимите си заглавия за деца.

 

Кръстена съм на планината и сърцето ми винаги ще тупти за нея. Обичам да се впускам в противоречиви неща и да намирам пресечната им точка. Вярвам, че мечтите съществуват само ако се грижиш за тях.
Най-висша ценност за мен са семейството и щастието. Обичам обаче да се занимавам с множество различни неща и никога няма да имам едно хоби. Съзнанието ми често е ангажирано с UX дизайн, каквато е и професията ми. Детските книги са моят бяг към необозримите хоризонти на душата. Някъде в целия този много мой хаос се роди и #НитоДенБезКнижки.

За мен би било изключително трудно да събера препоръките си за детски книги в едноцифрен брой заглавия, затова в тази селекция ще видите къде откриваме допирна точка аз със своя подбор и синът ми - Матей, който на 3 години вече има изявен и много любопитен за мен вкус за книги.

 

1. „Животните избират президент“, Андре Родригес, Лариса Рибейро

 

 

Ако трябва да измисля правила за избор на детски книги, на първо място ще сложа правилото добавена стойност. Книгата, особено детската книга, не е просто къс хартия за четене и разглеждане. Перфектната детска книга съдържа в себе си стойността на осъвременяването; познанието за заобикалящия ни свят; актуалните теми, които ни вълнуват в момента и ще вълнуват децата ни, когато те вече не са деца.

 

2. „Зайчето ме изслуша“, Кори Доерфелд

 

Емоционалната интелигентност е една от най-вълнуващите теми за родителя в 21-ви век. Стойностни книги по темата не са излишни - нито такива за обогатяване на нас, родителите, нито пък детски. “Зайчето ме изслуша” е шедьовър в темата си - чудесно представяне на уж простичка ситуация, до болка позната на родители и деца в ежедневието. И нежното напомняне, че понякога е важно просто да бъдем там и това е точно толкова сложно, колкото и простичко.

 

3. „Приказки за безстрашни момичета“, Анита Ганери

 

Не бих определила книгата за момичешка. Струва ми се точно толкова важно такива истории да се четат и на момчета. Защото искам синът ми да порасне в свят, изпълнен със смели хора, хора с кураж, обичащи хора, независими хора. Или поне да му дам широко поле да мечтае за този свят, за да може някой ден да допринесе за осъществяването му.

 

4. „ЗОГ“, Джулия Доналдсън

 

Героите на Джулия Доналдсън са приказните герои, които искам синът ми да помни, когато стане на 20 години, а после и на 50. Римите са брилянтно преведени на български, в повечето случаи от Мария Донева. Една от най-големите ми грешки е, че няколко години подценявах тези книги, но веднъж докоснала се до тях, вече знам, че пристрастяването е реално.

 

5. „Еверест“, Сангма Франсис

 

“Еверест” беше една от първите енциклопедии, до които се докоснах и видях главоломната разлика с тези от моето детство - интересно съдържание и пленяващи илюстрации, качествен завършек, който прави книгата достойна за колекция. Както тук, така и в „Големият бариерен риф“ (чиито илюстрации - също като в „Еверест“ - са дело на Лиск Фенг) е засегната темата за отпадъците - важна тема за настоящите и бъдещите поколения. С по-малките деца може спокойно да бъде разглеждана и обсъждана като тиха, картинна книжка.

 

6. „Ах, колко много моркови“, Кейти Хъдсън

 

Удивена съм колко добре се приемат вкъщи книги за взаимоотношенията. В това време на социална дистанция, сякаш става все по-трудно да комуникираме адекватно и качествено и не можем да се учудваме защо се отразява и на децата. Книги от този тип ще стават все по-нужни в библиотеките ни, а поредицата “Аз и другите” дава много добри теми за разговор.

 

7. „Хари Потър“, Джоан Роулинг - илюстрована от Джим Кей

 

Не мога да подмина поредицата, която най-силно ме е вълнувала и завладявала - чела съм я над 7 пъти цялата, а докато пиша този текст слушам последните изречения от книга седма в прочит от Силвия Петкова.
Илюстрациите на Джим Кей ще пленят всеки фен и колекционер точно толкова, колкото и хора, сблъскващи се за пръв път с момчето, което оживя. Подарете си това преживяване!

 

8. „Заек и Мечка“, Джулиан Гоф, Джим Фийлд

 

Поредица с чувство за хумор, което е оставяло неведнъж цялото ни семейство превито от смях. В същото време всички научихме по нещо ново за кълвачите, земните кукумявки и бобрите.
Заекът е сприхав, непостоянен в решенията си, първичен нервак. Мен ако питате – загубен е без Мечката. Тя пък е толкова флегматична, спокойна и разумна, че понякога може и вас да изнерви.
Тези двамата не са героите, които се впускат в приключения. Те сами ги намират и им се случват, за да разтърсят спокойното им ежедневие, да ги запознаят с нови приятели и да ги научат на ценни качества в този живот - а не е ли тъкмо това (почти) всичко, което искаме от книгите?

 

Благодарим на Пирина (и Матей:) за тези чудесни книжни препоръки! Очаквайте скоро последната статия от поредицата, в която Вал Стоева и Лора Филипова от „Детски книги“ ще разкажат за своите любими заглавия за малки читатели. Припомнете си и препоръките от Веселина Пройчева тук.