Скъпи читатели,

Вярвате ли, че една верига от писма може да постигне чудеса? Мислите ли, че в забързаното ни технологично ежедневие имаме нужда да спрем и да се замислим за истински ценните неща в живота ни? Търсите ли книга, която да ви изпълни с надежда, да придаде топлина и уют на наближаващите зимни дни и да ви подари няколко предпразнични усмивки? 
Ако сте се познали поне в един от тези въпроси, ви приканваме да прочетете „Зимата на нашите писма“ от Анхелес Доняте! Ето какво ви очаква сред страниците на романа...

Stastieto e chsha chai s teb

Зимата пристига в планинското селце Порвенир и донася със себе си лоша новина. Заради липса на писма пощенската служба ще бъде закрита, а персоналът – преместен. Есемесите, електронните писма и чатовете са спечелили още една битка за модернизация на живота.
Сара – единствената пощаджийка в селото, се е родила и живее там с трите си момчета. Прекарва много часове със съседката си Роза – жена на осемдесет години, която е готова на всичко, за да й помогне.
Но какво може да направи една старица, за да спаси Сара?
Нещо толкова обикновено като това да напише писмо, пазено в сърцето й цели шейсет години. А когато останалите жители на селото я последват, може и чудото да се случи!

В „Зимата на нашите писма“ Анхелес Доняте доказва старата максима, че заедно сме по-силни. Чрез всяка от историите на колоритните герои виждаме как и най-малкото действие в положителна посока може да доведе до големи и важни промени. 
Книгата не се обявява срещу технологиите, а показва, че не е толкова важно как ще изберем да си комуникираме – с есемеси, имейли или писма, по-ценното е съобщението, което предаваме, и усещането на свързаност, което общуването ни носи. Да бъдеш част от нещо по-голямо, да знаеш, че някъде някой е щастлив благодарение на теб и твоите думи... Какво по-подходящо време да си припомним всичко това от наближаващите коледни празници? 
В навечерието на този вълшебен сезон ви приканваме да отворите сърцето си (и библиотеките си) за една история, изпълнена с топлота и вдъхновение, а след това да предадете емоциите нататък. Напишете писмо на любим човек, оставете кратък отзив в социалните мрежи или отправете искрена усмивка към някой непознат. Нека споделим радостта от четенето!

С пожелание за приятни мигове в компанията на хубави книги –
Издателска къща „Хермес“

П.П. В романа ще откриете прекрасни цитати, но има един, който най-добре представя силата на историята, и за финал искаме да го споделим с вас:
След повече от сто години Порвенир ще остане без пощальон. От столицата твърдели, че не обичаме да изпращаме, нито да получаваме писма. Как смеят! Не бих те занимавала с това, ако не беше по силите ти да помогнеш на Сара и на селото ни. Как би могла ли? Много просто, както го направих аз: напиши писмо. И го изпрати на друга жена от селото. Макар да ти е непозната, сподели с нея няколко минути от деня си. Да изградим помежду си верига от думи, толкова дълга, че да стигне до столицата, и толкова здрава, че никой там да не успее да я разкъса.

Завинаги твоя.
Обичам те,
Роза

Вижте още за книгата тук.