Внимание: Прочитането на тази книга води до сериозен риск да се сдобиете със смразяващото чувство, че някой ви наблюдава!


„Наблюдавам те“ на Тереза Дрискол въвлича читателя в история, изпълнена с вина, болка, лъжи и копнеж. Романът разказва за красиво младо момиче, безследно изчезнало из улиците на Лондон и историите на много хора, пропити с болезнени спомени и премълчани истини. Фундаментално се засяга темата за отговорността да вземеш решение в кризисен момент и да носиш последствията от това, което прави читателя лесна плячка за психологическите атаки, заложени в произведението.

Сюжетът се развива в Корнуол – английско градче, в което проследяваме живота на Барбара и Хенри Балард година след изчезването на дъщеря им - Ана. Те с мъка си спомнят щастливото детство на двете си деца, изцяло преминало под слънчевите лъчи в семейната ферма, в безгрижни игри с приятели и похапване на пай от сливи. Няма как да пропуснем и градчето Девън, приютило добре изградения образ на Ела – собственичка на магазин за цветя, щастливо омъжена жена, майка и човек, оказал се на непоходящо място в неподходящо време. Тя неохотно се превръща в ключов свидетел при разследването на изчезването на Ана, а вината, която я преследва, е чак пареща през страниците на книгата.
 

Романът несъмнено би накарал всеки да си зададе многократно въпроса: „Как бих постъпил аз?“, а това, че е написан от името на няколко персонажа, ни служи като средство да погледнем историята не просто през чужди очи, а през няколо чифта такива – всеки път от различен ъгъл.
 

Несъмнено книгата е психологически трилър, който набляга върху бавното изтезание на жертвата. Кой всъщност е най-голямата жертва, чия болка е най-силна и изчезнала ли е Ана наистина? Това са въпроси, чиито отговори ще разберете само ако прочетете романа докрай.


  „Понякога не бе нужно да правиш нищо. Хората просто го усещаха. И се издаваха. Наблюдението ставаше още по-интересно, защото накрая те се обръщаха към прозореца и пускаха щорите или пердетата. Светваха лампата и проверяваха дали входната втара е заключена.
  Често ми се налагаше да ги улеснявам. Да ги провокирам. Докато не видя погледа, който вече бях започнал да разпознавам. Това бе любимата ми част.
  Когато хората усещаха, че някой ги наблюдава, но не бяха напълно сигурни...“

 

Автор на текста: Джулиана Стоянова, книжарница „Хермес” – Пловдив