За мен „Хермес“ е едновременно история, настояще и бъдеще

 Интервю със Стойо Вартоломеев - управител на Издателска къща „Хермес“

 

 

  1. Г-н Вартоломеев, тази година Издателска къща „Хермес“ става на 30 години. Какво виждате, поглеждайки назад във времето?

Ако завъртя лентата назад, може би трябва да започна от работата си в държавно издателство „Христо Г. Данов“, където бях редактор. Тъй като нещата не вървяха добре реших да напусна издателството. Това беше шок за моите родители, защото през 1990-та година да напуснеш държавната работа и да тръгнеш в неизвестното, беше налудничаво. Но аз имах идея и бях твърдо убеден, че трябва да я реализирам. От издателството ни даваха възможност да продаваме книгите, които произвеждахме. На пешеходния мост на Марица аз направих първите си стъпки в продажбите. Слагах една масичка с 15 – 20 заглавия и продавах. После отворих още един щанд до паметника на Съединението. И когато придобих повече самочувствие и успях да спестя малко пари реших да заложа първото си заглавие „Тайнствените сили в природата“ на Камий Фламарион.

Периодът, в който продавах книги на пешеходния мост на „Марица“, ми беше много полезен, защото аз усвоих уличния маркетинг на книгата. Тогава хората не бързаха, както сега, не бяха толкова обременени. Животът течеше по-бавно, спираха пред масата, разказваха кои книги са прочели, даваха препоръки и идеи. Тези разговори ми помогнаха като правех стратегията за „31 забравени любовни романа“. За 2 години серията надмина 4 000 000 екземпляра. Това беше велик момент. Все едно Бог те е докоснал.

 

  1. Как се променихте Вие – от онзи момент на бюрото в държавното издателство „Христо Г. Данов“ и масата на пешеходния мост на „Марица“, до това да управлявате вече 30 години голямо и успешно издателство като „Хермес“?

 Аз съм човекът в „Хермес“, който най-много се е променял. Животът през тези 30 години беше толкова динамичен, че ако не следваш хода на времето, нямаш шансове за успех. Това в някаква степен важи и за обществения живот. Години наред в България се говори за оцеляване. Моята философия е обратната – ако един управител започне да говори за оцеляване на фирмата си, той няма как да не фалира. През цялото време съм изграждал стратегии за развитието, а не за оцеляването. Важна част от тази стратегията е решението преди 15 години да създам книжарска верига „Хермес“. Тя даде още един тласък на издателството. Все пак става дума за 12 книжарници в 12 града на България.

 

  1. В този ред на мисли как се справяте в трудната ситуация, пред която е изправен бизнесът в последните две години?

Тази ситуация няма аналог. При Жан-Виденовата зима имаше трудности, но беше по-различно. Уличните книжари работеха, книгите бяха евтини, хората имаха спестени пари.

По време на първия локдаун книжарниците затвориха, електронната търговия избухна, но нямаше как да компенсира неработещите книжарници.

Издателството намали производството, издавахме само хитовите си заглавия, с които успявахме да покрием разходите. Много ни помогна и това, което направи правителството на Бойко Борисов. Първо намалиха ДДС-то на 9 %, а програмата „60 на 40“, в която се включихме, помогна екипите ни да не се разпаднат. И в трите локдауна като фирма кандидатствахме за безвъзмездна финансова подкрепа. Получените средства ни помогнаха в този труден период. Сега сме в тревожно очакване новата власт дали ще запази диференцираната ставка по ДДС.

 

  1. „Хермес“ издава и успешно налага много български автори. Как се работи с българските писатели?

В работата с българските писатели има усмивки, но има и гримаси. Усмивки, когато се получи синхронът между издател и автор, и гримаси, когато този синхрон не се получи.

За 8-10 години ние събрахме част от елита на съвременните български писатели. Като започнем от Георги Мишев, Блага Димитрова, Георги Божинов, Владимир Зарев, Недялко Славов, Емил Андреев, Александър Секулов, Неда Антонова и стигнем до новите имена - Ивинела Самуилова, Камелия Кучер, Деметра Дулева. Издаваме всичките им книги и ги позиционираме добре на книжния пазар. Организирахме няколко издателски партита, на които каним писатели, преводачи, журналисти. Нашите автори се опознаха и започнаха да си помагат. Това е една огромна общност, чиито център е издателството. Когато някога създавах „Хермес“ не знаех каква огромна отговорност съм поел. Сега усещам тази отговорност с цялата й тежест.

През всичките тези години аз и екипът сме работили активно. Издавали сме книги – седмично, месечно, годишно, издателството непрекъснато се е развивало. Сега разбирам, че през целия този период ние сме създавали не само история на Издателска къща „Хермес“, но и история на писателите, които издаваме, включително и история на новото българско книгоиздаване.

За мен „Хермес“ е едновременно история, настояще и бъдеще. Божие провидение и съдба.