След "Червеният тефтер" почитателите на София Лундберг ще могат да се насладят на още един роман от шведската писателка - „Въпросителната е половин сърце“. По този повод помолихме авторката да отговори на няколко въпроса за ИК "Хермес" и българските читатели. Вижте какво сподели тя.

Българските читатели вече ви познават с „Червеният тефтер“, а скоро ще могат да прочетат и „Въпросителната е половин сърце“. Може ли да ни разкажете малко повече за двете книги – имат ли сходни теми?

Идеята за „Червеният тефтер“ се роди, когато открих тефтера с адреси на пра-леля ми Дорис, след като почина. Беше пълен с непознати за мен имена. Повечето от тях бяха задраскани и до тях стоеше думата „мъртъв“. Това ме натъжи истински, защото си дадох сметка колко ужасно е да гледаш как приятелите ти си отиват един след друг. Тази случка остана в съзнанието ми дълго време и в крайна сметка ме вдъхнови да напиша „Червеният тефтер“.

„Въпросителната е половин сърце“ е плод на интереса ми за това как случките от детството повлияват на живота ни като възрастни и как тайните и срама могат да ни оформят като личности. Мисля, че сред нас има много хора като Елин – бедни деца, които се борят да се издигнат, а с това и да бъдат обичани.

Харесва ми да пиша за истински истории от живота от перспективата на времето. Да изследвам как различни събития в различни етапи от живота могат да оформят хората и да им повлияят. В сърцата си всички си оставаме деца и реакциите ни са продиктувани от опита ни в детството.

Заглавието „Въпросителната е половин сърце“ е много интересно. Как го избрахте?

Всъщност, хрумна ми, когато разлиствах страниците на „Червения тефтер“ една вечер. Спрях се на последната, където задавам въпроса: „А вие обичали ли сте истински?“ Замислих се за собствения ми живот и нарисувах въпросителна върху листа. И изведнъж забелязах, че това си е половин сърце. Записах заглавието и започнах да обмислям как тайните, които пазим в сърцата си, могат да ни попречат да се отдадем изцяло на любовта.

Героините ви пътуват по света. Вие самата обичате ли да пътешествате? И някое от пътуванията ви отвеждало ли ви е до България? 

Наистина обичам да пътувам и съм пътешествала из целия свят. Отначало като модел – първата ми работа, когато бях много млада. А след това и като журналист. Никога не съм била в България, но винаги ми се е искало да я посетя, откакто като дете научих името на столицата ви. Бях изумена, че нося същото име. Надявам се един ден да имам шанса да посетя страната.

Книгите ви вече са публикувани в над 30 страни. Как ви кара да се чувствате фактът, че героите ви са проговорили на толкова различни езици?

Чувството е превъзходно и съм благодарна на всички мои читатели. Особено когато до мен достигат реакциите им. Те ме накараха да осъзная, че всички ние си приличаме и че светът е пълен с любящи мъдри хора.

Откъде черпите вдъхновение за своите романи? 

Аз съм от хората, които обичат да са навън. Наслаждавам се, когато съм сред природата, в гората, край морето, в планината. Стремя се винаги да намирам красота и хармония около себе си. Да наблюдаваш нещо красиво само по себе си е прекрасно изживяване. Освен това чета много и се наслаждавам на филми, театрални постановки и изложби.

В двете книги засягате темите за втория шанс, за несподелената любов, тайните от миналото, семейните взаимоотношения, отношението и връзката с по-възрастните. Защо беше важно за вас да пишете по тези въпроси? 

Мисля, че постоянно се опитвам да излекувам своите персонажи. Чувствам болката им и наистина ми се иска да не страдат повече и да бъдат щастливи. Същата съм и в истинския живот. Когато мой близък изпитва болка, мен също ме боли. Тези теми присъстват във всичките ми романи. Обичам да пиша за истории от живота, за истински съдби. Любовта е жизнено важна, без емпатия светът няма да оцелее.

Книгите ви са изпълнени с много топлота, послания за любов и надежда. Къде намирате надежда вие самата в днешните времена?

В любовта. В красотата. Те са навсякъде, ако отворим очите си и ги потърсим. В момента преживяваме трудни времена, но вярвам, че ще дойде и техният край. Това също ще отмине. Тази мисъл ми вдъхва надежда и сила.