Катрине Енгберг е родена и живее в Копенхаген. Винаги, когато посреща гости от чужбина, тя избягва известните забележителности като скулптурата на Малката русалка, а вместо това им показва града със своята малка моторна лодка. Тя обича Копенхаген и затова го превръща в един от главните герои в своята криминална поредица. Вижте какво разказва Енгберг за скритите красоти на датската столица и първите стъпки в писателското поприще.

 

„Наметелката“ ни показва различни кътчета от Копенхаген. Някое от тях носи ли специално значение за вас?

 

Пристанището. След стартирането на проектите за екологично развитие на града водата стана толкова чиста, че хората могат да се къпят в нея. Удивително е как столицата ни удвои размера си, а стана два пъти по-приятна за живеене. Без значение къде на брега на Копенхаген се намирам, аз съм просто щастлива. Със семейството ми имаме малка моторна лодка и обожавам да се разхождаме с нея в района на пристанището.

Обичам Париж и Ню Йорк. Барселона е прекрасна, Лондон също. Но като град - и по отношение на туризма и за живеене - Копенхаген е просто фантастичен. Историята му е богата, невероятно красив е, но крие и своите чудати образи, субкултури и тъмни ъгли.

 

Как се вдъхновихте да напишете „Наемателката“?

 

Израснах в дом, пълен с книги, и от ранна възраст се научих да обичам литературата. Майка ми винаги ни разказваше истории на мен и на сестра ми. Тя ме научи да обичам и театъра. За мен двата свята са преплетени – и в двата се разказват истории, независимо дали се прави чрез танц на сцената или с думи по страницата.

Преди няколко години се разхождах със семейството си на север от Копенхаген, когато случайно забелязах табелка на вратата на една къща. Пишеше „Семейство Лауренти“. В този миг в главата ми изникна образа на една жена на име Естер де Лауренти. Не мога да си обясня как се случи, но той беше кристално ясен. Знаех, че Естер е с късо подстригана червена коса, пие твърде много червено вино и е пенсиониран професор по литература, работещ по първия си криминален роман. Това беше началото на „Наемателката“.

След това сюжетът, героите и обкръжението изникнаха в съзнанието ми едновременно под формата на малки парченца пъзел, чието място просто не виждах в началото. Имах ЕДИН персонаж, ЕДНА идея за сюжет и ЕДНО местоположение. Всичко останало беше размазано. Но след това бавно се изградиха връзки, събраха се още парчета и историята започна да се избистря.

 

Какви проучвания направихте, за да напишете книгата?

 

Кариерата ми до този момент беше свързана с танците и театъра, така че познанията ми за полицейските процедури и съдебната медицина бяха меко казано ограничени. За щастие хората са склонни да споделят знанията си с амбициозни автори като мен. Возих се в патрулка и ми беше позволено да придружавам полицаите навсякъде, стига да мълча и да нося бронежилетка. Научих много от тези преживявания!

 

Какво е чувството да бъдеш описван като „международна звезда“? И да бъдеш автор, публикуван в над 20 държави?

 

Краткият отговор е: страхотно е! Бих излъгала, ако се престоря, че не съм развълнувана от успеха си. Да имаш толкова много читатели е амбицията на повечето писатели. Въпреки това етикетите като „международна звезда“ са просто... ами, етикети. Това, което ме прави истински щастлива, са реакциите, които получавам от читателите - лично и в социалните медии. ТОВА ме кара да се чувствам като успешен писател!

Дебютирах като автор и като режисьор в една и съща седмица през февруари 2016 г., така че може да се каже, че имах успореден старт и на двете кариери. И двете вървяха добре и имаха потенциал, но в сърцето си нямах колебание кое от двете исках да преследвам. На премиерата на пиесата казах на съпруга ми: „Отказвам се от театъра. Знам, че животът на писател е несигурен, но просто искам да пиша до края на живота си!“

 

Какво се надявате читателите да си вземат от тази книга?

 

За мен криминалните романи могат и трябва да бъдат нещо повече от насилие и съспенс. Надявам се читателите да се свържат с моите герои и да ги е грижа за тях. Аз самата израснах с криминални романи, които съдържаха в себе си и любовни истории, и политически коментари, и всички други белези на добрата литература. Това е традиция, която искам да продължа.

 

Тази книга е издадена с подкрепата на Датската фондация за изкуство.