"Бездна е човешката душа и понякога самият ад се бои от нея."

„Всичко минало през човека, оставя в него свои следи. Но малцина могат да разпознават следите.“

„Безмълвие“ от Неда Антонова е книга, която разказва за живота на младия Петър Баанов, известен като Паисий Хилендарски. Неда е един истински виртуоз в писаното слово и предава историята на Паисий с много красота и живец като преплита както история, така и въображение.

И докато за мнозина Паисий Хилендарски е създателят на "История славянобългарска", за младостта му се знае малко. Личността му е обвита в мъгла и години от живота му се губят. До днес! Именно тези обвити в мъгла години е описала Неда Антонова в "Безмълвие". Авторката ни разкрива греховната младост на Петър Баанов и ни дава отговор на въпроса как и защо отец Паисий написва историята на своя народ.

Петър (Паисий) като всички млади хора е искал да опознае Европа, света и да стане търговец като брат си и баща си, докато една случка не променя плановете му. Следват години на странстване, на премеждия, на безмълвие и на опрощение. Учен и говорещ няколко езика Петър е човек, който може да бъде полезен както на обикновените хора, така и на властта, но най-много той бива угоден Богу, защото на неговите плещи лежи създаването на историческата памет на един славен народ.

„Да се наслушам на нашенска глъч... да се нагледам на нашенски майсторлък ... такива хора и пръстта ги обича, та им отдава силата и благословията си... и небето не им праща градушка... Богат съм.“

Романът ни представя обикновения живот на хората в тогавашните български земи. Вярата е това, което води хората и което ги крепи. Отново тя води и Паисий по неговия път - понякога криволичещ, но винаги правилен.

„Но Бог всекиму дава сили, достойно за онова, което очаква от него.“

Тиражът на романа беше изчерпан за два месеца и сега разбирам защо. Книгата за мен е уникална, историята е едновременно красива и тъжна. „Безмълвие“ е една творба, в която всеки открива по нещичко за себе си, която ни показва, че дори във време на робство, вярата обединява хората и че народът е народ, когато е единен и когато не забравя миналото.

„Миналото на един народ, отче, е онова общо имане, наследено от бащи и деди, което никой не може да ни отнеме... когато сме загубили всичко – и народност, и земя, и вяра... остава ни миналото. Там се крием на завет, там се одързостяваме, кога ни налази страх... И за това трябва да го знаем.“

След прочита на труда на Неда Антонова читателят започва да си спомня историята на Великата Българска Държава и може само да се гордее с рода си, с кралете си, с миналото си. Един славен народ със славна история. "Безмълвие" е пътепис за живота на потурчения българин и за силата на неговата вяра . Роман за вярата, миналото и историята. За греха и опрощението.

„Слабо творение е човекът и най-немощен е той пред най-човешкото в себе си.“

 

Автор на текста: Темелина Трайкова, книжарница „Хермес” - Стамболийски