„Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе...“

„Баладата – любовта на Ботев и Венета“ е третият роман на Неда Антонова издаден под логото на ИК „Хермес“. В него авторката разказва за една от най-великите любовни истории в българската история - тази на Венета и даскал Ботйов.

Романът започва с разказ за живота на Венета и срещата й с нейният бъдещ съпруг Христо Ботев. Повествованието се води от първо лице, от единствения верен четник на Ботев – Слав Калистов. Неда Антонова ни разказва по един увлекателен и умел начин историята на Ботев и неговата любима – Венета.

„Когато напуснеш нещо, което обичаш, то остава у тебе чрез спомен и ти си го носиш, сякаш е белег, скрит под ризата ти. Но рече ли обичаното да те напусне, все едно си глътнал китка бял бодил – усещаш го в тебе си сухо, чупливо... и при най-невинното движение на ума то те пробожда... и боли, и кърви... но ти не го виждаш, щото кръвта на обичаните неща е времето, а то е невидимо и безкрайно...“

В книгата се дава един по-различен поглед за смъртта на Ботев и се поставя под съмнение верността на неговите четници. Дори и в онези смутни времена, хората са копнеели не толкова за свобода, колкото за власт и пари. Че дори и тогава, по време на игото, ценностите на хората са били съвсем различни от тези на борещите се за свободата, разбираме от написаното в книгата. В текста срещаме различни хора, с различни намерения, някои готови на предателство в името на печалбата, други жертващи се и готови да помогнат, дори с цената на собственото си щастие. Има много несправедливост, много унижение, много злоба, но има и много любов, чиста и искрена.

„... защото, чичо Драгане, в днешно време всички искат пари, никой не иска чест и безсмъртие.“

 

Ботев – революционер, поет и готов да падне за свободата на отечеството, Венета – разведена, с дете, плаха, но и решителна – две личности, които са колкото различни, толкова и еднакви, два свята скрепени със силата на любовта в безсмъртно единство. Двама души, белязани със силата да бъдат заедно в живота и отвъд него. Защото любовта им е като балада, тъжна, белязана с обрати, но вечна. Защото Венета, макар и да знае за дебнещата го смърт, избира Ботев и цял живот остава вярна на своя съпруг, а той избира нея със сърцето и душата си.

„Другите жени са искали баща ми заради живота с него. Само мама го е приела заедно с дебнещата го смърт.“ Роман балада за един велик човек, живял велик живот, в името на велика кауза. „Ако искаш да си свободен, още на млади години избери за какво искаш да умреш. Тогаз и животът ще ти изглежда ясен.“

„Баладата“ е книга, която си заслужава всеки ред и която изпълва читателя с гордост. Книга, която остава в съзнанието много след като е била прочетена. Книга, увековечаваща още веднъж делото на Ботев и загиналите за свободата на България.

 

Автор на текста: Темелина Бънова, книжарница "Хермес" - София